13 окт. 2006 г., 13:16

Жена във бяло

988 0 11
“Като да затвориш очи
и ...
Влизаме, приятел.
Тя е в бяло.
Смее се във светла стая.
Обръща се и взима книга
от
етажерката зад
себе си.
Хемингуей.
Да, тя харесва
този старец.
Показва снимката му –
седнал под дърво,
зачетен,
побелял...
Хемингуей.
- Ти чел ли си “Фиеста”? – пита.
- Не.
- Добре, вземи я. -
Искаш ли кафе?
- Благодаря.
Тя влиза в кухня.
Светъл ден.
И светъл глас
от кухнята долита:
- А нещо друго? Имам и коняк?
- Добре, ще пием и коняк.
Минута.
Две.
Тя влиза в бяло.
Очите й са в мен,
очите ми – във нея...
Навън е ден,
а вътре светлина,
жена,
момиче...
Вяра и ...
излизаме...
Не трябва!”
Човекът плаче.
Той
искаше да ми разкаже
за своята единствена
жена,
за тихото им
запознанство...
- Но тя е горе, брат.
- Да, горе е,приятел.
- Поръчай още по една!
“Готово”- казвам и поръчвам.
А после,
седнали във тишина,
и двамата отпиваме,
но зная,
че той е в стаята
с жената
в бяло...
Оставям ги
да бъдат
млади.
Излизам -
топъл тротоарът.
Вървя със вятъра
и със мечтата,
за моя разказ –
за жена във
бяло...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ясен Крумов- Хенри Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...