13.10.2006 г., 13:16

Жена във бяло

987 0 11
“Като да затвориш очи
и ...
Влизаме, приятел.
Тя е в бяло.
Смее се във светла стая.
Обръща се и взима книга
от
етажерката зад
себе си.
Хемингуей.
Да, тя харесва
този старец.
Показва снимката му –
седнал под дърво,
зачетен,
побелял...
Хемингуей.
- Ти чел ли си “Фиеста”? – пита.
- Не.
- Добре, вземи я. -
Искаш ли кафе?
- Благодаря.
Тя влиза в кухня.
Светъл ден.
И светъл глас
от кухнята долита:
- А нещо друго? Имам и коняк?
- Добре, ще пием и коняк.
Минута.
Две.
Тя влиза в бяло.
Очите й са в мен,
очите ми – във нея...
Навън е ден,
а вътре светлина,
жена,
момиче...
Вяра и ...
излизаме...
Не трябва!”
Човекът плаче.
Той
искаше да ми разкаже
за своята единствена
жена,
за тихото им
запознанство...
- Но тя е горе, брат.
- Да, горе е,приятел.
- Поръчай още по една!
“Готово”- казвам и поръчвам.
А после,
седнали във тишина,
и двамата отпиваме,
но зная,
че той е в стаята
с жената
в бяло...
Оставям ги
да бъдат
млади.
Излизам -
топъл тротоарът.
Вървя със вятъра
и със мечтата,
за моя разказ –
за жена във
бяло...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...