henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)
397 1891
13 oct 2006, 13:16

Жена във бяло 

  Poesía
814 0 11
“Като да затвориш очи
и ...
Влизаме, приятел.
Тя е в бяло.
Смее се във светла стая.
Обръща се и взима книга
от
етажерката зад
себе си.
Хемингуей.
Да, тя харесва
този старец.
Показва снимката му –
седнал под дърво,
зачетен,
побелял...
Хемингуей.
- Ти чел ли си “Фиеста”? – пита.
- Не.
- Добре, вземи я. -
Искаш ли кафе?
- Благодаря.
Тя влиза в кухня.
Светъл ден.
И светъл глас
от кухнята долита:
- А нещо друго? Имам и коняк?
- Добре, ще пием и коняк.
Минута.
Две.
Тя влиза в бяло.
Очите й са в мен,
очите ми – във нея...
Навън е ден,
а вътре светлина,
жена,
момиче...
Вяра и ...
излизаме...
Не трябва!”
Човекът плаче.
Той
искаше да ми разкаже
за своята единствена
жена,
за тихото им
запознанство...
- Но тя е горе, брат.
- Да, горе е,приятел.
- Поръчай още по една!
“Готово”- казвам и поръчвам.
А после,
седнали във тишина,
и двамата отпиваме,
но зная,
че той е в стаята
с жената
в бяло...
Оставям ги
да бъдат
млади.
Излизам -
топъл тротоарът.
Вървя със вятъра
и със мечтата,
за моя разказ –
за жена във
бяло...

© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??