Жената има хиляди лица,

понякога е нежна и добра,

но случва се да е със зла душа,

дори светица може да е тя.

Понякога е нежна и красива,

друг път - зла и горделива,

понякога е слънце във небето,

друг път - страшна буря във морето.

Когато иска нещо, тя е кротка,

мърка тихо като котка,

с гальовни думи те нарича,

казва ти, че много те обича.

Когато пък от нещо тя е недоволна,

става стисната, дребнава, своеволна,

ноктите си тя показва,

иска май да те одраска.

Понякога е светла, лъчезарна,

друг път - хитра и коварна,

понякога е хубава кат цвете,

но дали е със бодли, мислете.

Жената има хиляди лица,

тайни много крие тя,

докрай неразгадана тя остава,

покориш ли я, сърцето си отдава.