Жената Жерав
/приказка/
Може би не ти разказах вчера,
за една жена, едно момиче -
летяла дълго, дълго като жерав,
крепящ в крило ранено птиче.
Жеравите са родени първо сиви
след сто лета – от белота слепееш,
хилядолетие – и стават най-красиви –
Антрацит! От черното да онемееш!
Била различен жерав – много черен,
а тъй още млад, и горд, и непокорен, ...