yotovava (Валентина Йотова)
2631 22225
2 мар. 2018 г., 00:53  

Жената, която целуваше котките 

  Поэзия » Философская
561 7 17

Квартал – заприличал отдавна на гето –
опоскано и изтърбушено, 
бе скътал в най-кривия край под небето 
самотна къщурка олющена.

 

Стопанката – стара, без никакви близки,
със Бога говореше често. 
Петнадесет мърляви котета – рижи,
я следваха зиме и лете.

 

Те бяха щастливи да бъдат край нея 
и нощем да мъркат в леглото ѝ,
и тя да ги храни, а те да я греят, 
и тъй да минава животът им.

 

Старателен, хитър и дребен чиновник
със черна душа и амбиции 
внезапно реши в приют за бездомници 
набързо да прати старицата.

 

Тя бе живяла в човешката глутница, 
мълчейки и трупайки гърмели – 
дочути по тъмно в градската лудница, 
и знаеше нрава на стършела.

 

С бус щом дойдоха да вземат багажа ѝ – 
а той във бохча се побираше, 
нямаше никой, комуто да каже
че вече е мъртва завинаги.

 

И после потегли с неравна походка, 
с душица, на осем прекършена, 
целуна за сбогом смълчаните котки. 
Човеците бяха се свършили.

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??