ЖЕНАТА, КОЯТО СЪНУВАМ
Сънувам те в гори и през дъбрави, и тъй е светъл мъжкият ми сън! –
и моля Бог при мен да те забрави, тъй хубава! – като елха до пън,
стрък риган, мак и бабина душица да ти нареждам в светлите коси,
в душата ми забравената птица за обич! – с песен, да ме възкреси,
отново да повярвам, че ме има! – че някому съм тъй необходим –
да бъда пак Вълшебникът с килима, или поне побратим с Братя Грим,
като детенце, гушнато на пазва, ти да забравиш, че светът е лош,
и приказки цял ден да ти разказвам, пък – ако може, и по цяла нощ,
дори на онзи свят – с душа отвъдна, с теб ще летя в Галактиките – вдън.
Сънувам те, и вярвам, че се сбъдва, дори и невъзможен! – всеки сън.