на Мая
Като облак е бяла брадата му мека
и в очите му светят две ярки комети.
Не веднъж ли спирàла бе тази пътека,
по която го водеше сляпо сърцето.
По рождение с нея небрежно закичен –
любовта като скъп медальон му отива.
И животът на приказка пъстра прилича,
щом посегне със четка и плам към статива.
Не красивите музи обаче прозират,
зад платната, които рисува с възхита –
на вселената цялата нежност намира ...