argonyk (Димитър Никифоров)
333 1304
1.07.2016 г., 8:28 ч.

Жената на художника 

  Поезия » Друга
547 1 8


                             на Мая

 

Като облак е бяла брадата му мека
и в очите му светят две ярки комети.
Не веднъж ли спирàла бе тази пътека,
по която го водеше сляпо сърцето.

 

По рождение с нея небрежно закичен –
любовта като скъп медальон му отива.
И животът на приказка пъстра прилича, 
щом посегне със четка и плам към статива.

 

Не красивите музи обаче прозират,
зад платната, които рисува с възхита –
на вселената цялата нежност намира
в две ръце, дето дом за съня му оплитат.

 

Без да пита с досада и злост за жените,
от които канона не прави богини,
по жаравата огнено-рижа на дните
само тя и през ада за него ще мине.

 

Ще пресее съдбата и скръб, и кусури,

че нерядко е времето плява и трици.
Но до него, художника, с бели контури
все така ще сияе жена му – светица!

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??