Жената на художника
на Мая
Като облак е бяла брадата му мека
и в очите му светят две ярки комети.
Не веднъж ли спирàла бе тази пътека,
по която го водеше сляпо сърцето.
По рождение с нея небрежно закичен –
любовта като скъп медальон му отива.
И животът на приказка пъстра прилича,
щом посегне със четка и плам към статива.
Не красивите музи обаче прозират,
зад платната, които рисува с възхита –
на вселената цялата нежност намира
в две ръце, дето дом за съня му оплитат.
Без да пита с досада и злост за жените,
от които канона не прави богини,
по жаравата огнено-рижа на дните
само тя и през ада за него ще мине.
Ще пресее съдбата и скръб, и кусури,
че нерядко е времето плява и трици.
Но до него, художника, с бели контури
все така ще сияе жена му – светица!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Никифоров Всички права запазени
