Един кълвач почука на дървото
лекуваше го с ласките на своя клюн
и лекичко напевно в ритъм му шептеше
притчата за дъжд от сребърни воали
и стичащи се синева
върху гърдите на жена
и там в тази притча тя плетяла ден и нощ
не спирала защото в изплетеното
проклела невъзможната любов.
Тя плачела, и синьото море бучало
като пред взрив в огнено червено
крещяла тъмнокрила врана ...