Един кълвач почука на дървото
лекуваше го с ласките на своя клюн
и лекичко напевно в ритъм му шептеше
притчата за дъжд от сребърни воали
и стичащи се синева
върху гърдите на жена
и там в тази притча тя плетяла ден и нощ
не спирала защото в изплетеното
проклела невъзможната любов.
Тя плачела, и синьото море бучало
като пред взрив в огнено червено
крещяла тъмнокрила врана ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Докладване за нередност
Сигнализирайте ни за нередност, ако съдържанието не отговаря на правилника или нарушава авторското право или етичните норми.
Моля, пишете само в краен случай с конкретно посочване на нередността и при наличието на доказателства!
Трябва да влезете с регистрацията си преди да можете да изпращате съобщения!