IvPif (Мари Пиф)
54 22
18 июл. 2007 г., 22:43

ЖЕНАТА НА МОРЯКА 

  Поэзия
1834 0 4
           Жената на моряка

Цял един живот не спря да чака
този, който никога не ще се върне.
Тя - жената на моряка,
с изсъхнали ръце да го прегърне.

Облекла сватбени одежди,
в косите вплела любовта.
Денем хранеше се със надежди,
нощем опиваше се в самота.

От преданост закотвена бе тук,
със пръстени венчални окована,
клетва дала да не бъде с друг,
невеста станала на океана.

Непрочетени останаха писмата,
а отговорът на дъното лежеше.
Посребря в очакване косата,
но парченцето надежда все гореше.

                           * * *
Там днес само кръст един стърчи
и дръвче маслиново поклаща клони,
приказна легенда то шепти
и вместо сълзи, златни листи рони.

Не знам дали е истина това.
Дали легендата във прах ще се превърне.
Но сякаш виждам я как чака на брега
със някоя вълна да се завърне.

© Мари Пиф Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??