Jul 18, 2007, 10:43 PM

ЖЕНАТА НА МОРЯКА

  Poetry
2.2K 0 4
           Жената на моряка

Цял един живот не спря да чака
този, който никога не ще се върне.
Тя - жената на моряка,
с изсъхнали ръце да го прегърне.

Облекла сватбени одежди,
в косите вплела любовта.
Денем хранеше се със надежди,
нощем опиваше се в самота.

От преданост закотвена бе тук,
със пръстени венчални окована,
клетва дала да не бъде с друг,
невеста станала на океана.

Непрочетени останаха писмата,
а отговорът на дъното лежеше.
Посребря в очакване косата,
но парченцето надежда все гореше.

                           * * *
Там днес само кръст един стърчи
и дръвче маслиново поклаща клони,
приказна легенда то шепти
и вместо сълзи, златни листи рони.

Не знам дали е истина това.
Дали легендата във прах ще се превърне.
Но сякаш виждам я как чака на брега
със някоя вълна да се завърне.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мари Пиф All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...