28 июн. 2006 г., 15:25

Жената от Стария свят

Поэзия

712 0 7

Пак влиза онази жена,
която живее в стар свят.
Която всеки ден влиза,
Облечена “странно”.
Сяда на масата,
до прозорците,-
срещу вратата.
Поръчва кафе,
сваля шапката си,
Пали цигара,
Оглежда бавно всички,
Поздравява младото момиче –
онази сервитьорка,
която се подсмихва с бармана.
- Той трябва да дойде днес в шест – казва жената.
Момичето кима с глава.
- Точно в шест.Той никога не закъснява.
- Разбирам – момичето се смее на бармана.
Навън вятър и мръзнещи погледи,
изпод всякакви шапки,
разминават телата си,
бързащи...
Жената допива кафето си.
Минава осем...
- Вземи й сметката и да се махаме – младият барман.
- Тази луда вече ме дразни.
- Просто й кажи,че затваряме.
- Да.
На излизане жената,
Която живее в стар свят,
която всеки ден влиза във пет,
и която е облечена “странно”,
Помахва с усмивка към бара.
- Той утре ще дойде.
- Със сигурност – през зъби изстрелва момичето.
А навън...
Вятър от мръзнещи погледи,
Шапки,
Палта...
Разминават телата си хора.
Разминават се...
А жената се губи сама...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

катебате (Екатерина Банска)

Прекрасно!Бравоооооо!

2006-06-29T05:31:19+03:00
изречена (Мая Попова)

да, силно и...вярно! поздравления, Хенри!

2006-06-28T18:27:47+03:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Много е истинско, много!
Като знам, че и аз съм реагирала така, срамувам се от себе си.
А на теб поздравления!!!

2006-06-28T16:46:59+03:00
кумеца (Румен Ченков)

Много хубав стих! За съжаление, по държанието ни към "странните", по-често приличаме на сервитьорката и бармана.

2006-06-28T16:12:47+03:00
zlati_ival (Златка Вълкова)

Силен стих.
Всички я срещаме тази жена понякога,
и реагираме като сервитьорката.

2006-06-28T15:50:35+03:00