Jun 28, 2006, 3:25 PM

Жената от Стария свят 

  Poetry
578 0 7
Пак влиза онази жена,
която живее в стар свят.
Която всеки ден влиза,
Облечена “странно”.
Сяда на масата,
до прозорците,-
срещу вратата.
Поръчва кафе,
сваля шапката си,
Пали цигара,
Оглежда бавно всички,
Поздравява младото момиче –
онази сервитьорка,
която се подсмихва с бармана.
- Той трябва да дойде днес в шест – казва жената.
Момичето кима с глава.
- Точно в шест.Той никога не закъснява.
- Разбирам – момичето се смее на бармана.
Навън вятър и мръзнещи погледи,
изпод всякакви шапки,
разминават телата си,
бързащи...
Жената допива кафето си.
Минава осем...
- Вземи й сметката и да се махаме – младият барман.
- Тази луда вече ме дразни.
- Просто й кажи,че затваряме.
- Да.
На излизане жената,
Която живее в стар свят,
която всеки ден влиза във пет,
и която е облечена “странно”,
Помахва с усмивка към бара.
- Той утре ще дойде.
- Със сигурност – през зъби изстрелва момичето.
А навън...
Вятър от мръзнещи погледи,
Шапки,
Палта...
Разминават телата си хора.
Разминават се...
А жената се губи сама...

© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??