Пак влиза онази жена, която живее в стар свят. Която всеки ден влиза, Облечена “странно”. Сяда на масата, до прозорците,- срещу вратата. Поръчва кафе, сваля шапката си, Пали цигара, Оглежда бавно всички, Поздравява младото момиче – онази сервитьорка, която се подсмихва с бармана. - Той трябва да дойде днес в шест – казва жената. Момичето кима с глава. - Точно в шест.Той никога не закъснява. - Разбирам – момичето се смее на бармана. Навън вятър и мръзнещи погледи, изпод всякакви шапки, разминават телата си, бързащи... Жената допива кафето си. Минава осем... - Вземи й сметката и да се махаме – младият барман. - Тази луда вече ме дразни. - Просто й кажи,че затваряме. - Да. На излизане жената, Която живее в стар свят, която всеки ден влиза във пет, и която е облечена “странно”, Помахва с усмивка към бара. - Той утре ще дойде. - Със сигурност – през зъби изстрелва момичето. А навън... Вятър от мръзнещи погледи, Шапки, Палта... Разминават телата си хора. Разминават се... А жената се губи сама...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.