3 дек. 2007 г., 19:36

Жената се замисли и заплака 

  Поэзия » Юмористическая
749 0 8

 

Дори не бях й се нарадвал още!

Наоколо бе пусто. Късна нощ бе,
когато на кръстовището...Тряяс!

Удариха ме. Смаян и ядосан,
изскочих бързо на платното аз.

Като видях какви са поразии,
и си представих колко разправии
и по сервизите какво ме чака -
направо, казвам ви, ми се доплака!

От другата, виновната кола,
излезе и се приближи смутено
една мадама в минижуп пола.

- Какво направи бе, красавице заспала!
Червеното не бе ли го видяла?
Какво сега, кажи, да те направя:
да те убивам ли, или да те оправя?

Жената се замисли. И заплака.
Сълзите си не можеше да спре.

- Бих казала... да ме оправите...
Но... като зная... как го правите...
Убий ме... по-добре!

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Цък-цък, язък и за колата и за жената
  • Какво да кажа - Жалко за колата
    за твоята и за колата на жената.
    Смела дама с добър ход в играта
    щом с живота си ще плаща цената.

    Поздрав и усмивка.
  • Язък за колата! Но затова пък нямаше да го има този забавен стих!
    Все пак може да последва продължение и ...happy end!
  • хехехех, развесели и мен, благодаря!!!
    Съжалявам за колата...
  • Хахахаха, супер стихче! Повечето пъти пишем, когато ни е болно и..стиховете стават малко тъжни, а този е много интересен и по-забавен!Браво!
  • Ох, Ачо, до сълзи се смях с тая твоя мадама с късата пола!
  • Тя блондинка ли бешеха-ха!Свежарско!Поздрави!
  • Хехехехехехе Тия сълзи, ги знаем!
    Все пак... не се знае, как го прави
Предложения
: ??:??