Жената се замисли и заплака
Дори не бях й се нарадвал още!
Наоколо бе пусто. Късна нощ бе,
когато на кръстовището...Тряяс!
Удариха ме. Смаян и ядосан,
изскочих бързо на платното аз.
Като видях какви са поразии,
и си представих колко разправии
и по сервизите какво ме чака -
направо, казвам ви, ми се доплака!
От другата, виновната кола,
излезе и се приближи смутено
една мадама в минижуп пола.
- Какво направи бе, красавице заспала!
Червеното не бе ли го видяла?
Какво сега, кажи, да те направя:
да те убивам ли, или да те оправя?
Жената се замисли. И заплака.
Сълзите си не можеше да спре.
- Бих казала... да ме оправите...
Но... като зная... как го правите...
Убий ме... по-добре!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Чортов Все права защищены
