Жената се замисли и заплака
Дори не бях й се нарадвал още!
Наоколо бе пусто. Късна нощ бе,
когато на кръстовището...Тряяс!
Удариха ме. Смаян и ядосан,
изскочих бързо на платното аз.
Като видях какви са поразии,
и си представих колко разправии
и по сервизите какво ме чака -
направо, казвам ви, ми се доплака!
От другата, виновната кола,
излезе и се приближи смутено
една мадама в минижуп пола.
- Какво направи бе, красавице заспала!
Червеното не бе ли го видяла?
Какво сега, кажи, да те направя:
да те убивам ли, или да те оправя?
Жената се замисли. И заплака.
Сълзите си не можеше да спре.
- Бих казала... да ме оправите...
Но... като зная... как го правите...
Убий ме... по-добре!
© Ангел Чортов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Цък-цък, язък и за колата и за жената
-
Какво да кажа - Жалко за колата
за твоята и за колата на жената.
Смела дама с добър ход в играта
щом с живота си ще плаща цената.
Поздрав и усмивка. -
Язък за колата! Но затова пък нямаше да го има този забавен стих!
Все пак може да последва продължение и ...happy end! -
хехехех, развесели и мен, благодаря!!!
Съжалявам за колата... -
Хахахаха, супер стихче! Повечето пъти пишем, когато ни е болно и..стиховете стават малко тъжни, а този е много интересен и по-забавен!Браво!
-
Ох, Ачо, до сълзи се смях с тая твоя мадама с късата пола!
-
Тя блондинка ли бешеха-ха!Свежарско!Поздрави!
-
Хехехехехехе Тия сълзи, ги знаем!
Все пак... не се знае, как го прави
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
