26 сент. 2009 г., 21:00

Жената в картината

1.2K 0 0

С боя, четка, талант и малко магия,
художникът нарисува перфектната любима.
След година тя беше готова, беше красива -
с дълга черна коса и с очи като два сапфира.

Вдъхна ú живот, душа и чувства, но защо ли,
щом веднага след това в рамка я затвори?
Не я научи как с тях да борави,
продаде я и на съдбата я остави.

Тя чуваше омразата и виждаше любовта,
отчаяно искаше да усети тези чувства сама,
но там, с годините - на стената окачена,
нейното сърце замръзваше и беше студена.

Гледаше живота на другите отстрани,
молеше се за болка, която да я спаси,
да прониже сърцето ú със отровни стрели,
защото знаеше, че след това няма да прокърви.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пенка Ламбева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....