С боя, четка, талант и малко магия,
художникът нарисува перфектната любима.
След година тя беше готова, беше красива -
с дълга черна коса и с очи като два сапфира.

Вдъхна ú живот, душа и чувства, но защо ли,
щом веднага след това в рамка я затвори?
Не я научи как с тях да борави,
продаде я и на съдбата я остави.

Тя чуваше омразата и виждаше любовта,
отчаяно искаше да усети тези чувства сама,
но там, с годините - на стената окачена,
нейното сърце замръзваше и беше студена.

Гледаше живота на другите отстрани,
молеше се за болка, която да я спаси,
да прониже сърцето ú със отровни стрели,
защото знаеше, че след това няма да прокърви.