rudin (Иван Христов)
858 1444
21 янв. 2010 г., 00:04

Жената в сянка 

  Поэзия » Другая
765 0 10

 

 

Ден паметен. След черен кръст

вървят, но нея тук я няма.

Събират се околовръст

на зейналата глуха яма.

 

А с равния, школуван глас,

свещеникът теши душите.

Изпаднала във полусвяст,

жена му я крепят снахите.

 

Въжетата. Ковчегът бял

пред тях затрополи в стените.

Премина своя земен дял

със поглед, устремен в звездите.

 

Примесени земя и кал

подхвърлят вкочанени пръсти.

И толкова лица в печал!

Познати мълчешком се кръстят.

 

Тук кръстът с имена и креп

забит е. Виното - прелено.

Приживе бе добър поет,

а словото му - вдъхновено.

 

И сетният човек кога

изгуби се във полумрака,

в алеите една жена

се приближи и дълго плака.

 

И гроба му в сълзи поля.

Тя - сянката му беше жива.

Таената любов изгря

тъй истинска и тъй красива.

 

А той дано да я съзре,

в небесния си път понесен.

Любов - като едно море,

акорд на прозвучала песен...

 

© Иван Христов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Тежко стихотворение. Той знае, че тя ще е там...
    Докосна ме!
  • Жените в сянка - те, те да са живи! Поздравление, Рудин, копаеш надълбоко!
  • Покъртителна песен за "жената в сянка"... Толкова истински и силни чувства остават често тайни, скрити в дълбокото...Нещо много силно ме докосна в това стихотворение, Рудин. Поздрави!
  • Покъртителен е този зов за духовно единение и сливане! Баладично невъзможна и трагично белязана - любовта става още по-красива, още по-достойна - такава любов се родее с вечностите! Тя е дори въпреки физическата смърт...Еееех...тежки размисли събуждаш! И добре, че е така...
  • О-ооо, прекрасен стих...поздрав !
  • Приятели, благодаря ви, че наминахте и станахте съпричастни на моите сърдечни докосвания и спазми в гърлото - само чрез стиха, разбира се.
  • И аз ще кажа, че усещането от стиха е много живо...
    Силно хващаш за гърлото...
    Поздрави!
  • Тъжно!Хубаво!Истинско!Поздрав!
  • Поздравления и от мен!!!
  • Тъжно , но великолепно. Най силната любов, таената, неизживяната, тази на която не даваш шанс, защото знаеш , че позволиш ли и да избухне няма загасяне. Поздрави за стиха.
Предложения
: ??:??