Жената в сянка

rudin (Иван Христов)
865 1445

Jan 21, 2010, 12:04 AM

Poetry » Other

730 0 10

Ден паметен. След черен кръст

вървят, но нея тук я няма.

Събират се околовръст

на зейналата глуха яма.

А с равния, школуван глас,

свещеникът теши душите.

Изпаднала във полусвяст,

жена му я крепят снахите.

Въжетата. Ковчегът бял

пред тях затрополи в стените.

Премина своя земен дял

със поглед, устремен в звездите.

Примесени земя и кал

подхвърлят вкочанени пръсти.

И толкова лица в печал!

Познати мълчешком се кръстят.

Тук кръстът с имена и креп

забит е. Виното - прелено.

Приживе бе добър поет,

а словото му - вдъхновено.

И сетният човек кога

изгуби се във полумрака,

в алеите една жена

се приближи и дълго плака.

И гроба му в сълзи поля.

Тя - сянката му беше жива.

Таената любов изгря

тъй истинска и тъй красива.

А той дано да я съзре,

в небесния си път понесен.

Любов - като едно море,

акорд на прозвучала песен...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Жулли (Юлия Димитрова)

2010-02-22T00:32:32+02:00

Тежко стихотворение. Той знае, че тя ще е там...
Докосна ме!
Barona38 (Ивайло Терзийски)

2010-01-25T13:42:06+02:00

Жените в сянка - те, те да са живи! Поздравление, Рудин, копаеш надълбоко!
anahid (Анахид Чальовска)

2010-01-25T12:56:16+02:00

Покъртителна песен за "жената в сянка"... Толкова истински и силни чувства остават често тайни, скрити в дълбокото...Нещо много силно ме докосна в това стихотворение, Рудин. Поздрави!
galenaGV (Галена Воротинцева)

2010-01-23T15:26:32+02:00

Покъртителен е този зов за духовно единение и сливане! Баладично невъзможна и трагично белязана - любовта става още по-красива, още по-достойна - такава любов се родее с вечностите! Тя е дори въпреки физическата смърт...Еееех...тежки размисли събуждаш! И добре, че е така...
asizi (Nina Toshich)

2010-01-22T10:44:03+02:00

О-ооо, прекрасен стих...поздрав !
rudin (Иван Христов)

2010-01-21T16:20:03+02:00

Приятели, благодаря ви, че наминахте и станахте съпричастни на моите сърдечни докосвания и спазми в гърлото - само чрез стиха, разбира се.
Essy (Веселка Василева)

2010-01-21T15:10:31+02:00

И аз ще кажа, че усещането от стиха е много живо...
Силно хващаш за гърлото...
Поздрави!
kotel (Мариана Вълкова)

2010-01-21T09:56:00+02:00

Тъжно!Хубаво!Истинско!Поздрав!
petinka67 (Петя Кръстева)

2010-01-21T09:52:07+02:00

Поздравления и от мен!!!
SOOOOOOS (ЕТ МАЧИБО ЕДИНАКА)

2010-01-21T09:05:38+02:00

Тъжно , но великолепно. Най силната любов, таената, неизживяната, тази на която не даваш шанс, защото знаеш , че позволиш ли и да избухне няма загасяне. Поздрави за стиха.