Твоя поглед, опипващ по мен,
усещам като лепкави пръсти,
нито прикриваш се, нито смутен,
от породените в теб мисли мътни.

Гледаш, забравил жената до теб,
бавно оглеждаш ме алчно и жадно,
мислите ти по лицето личат,
усещам желанието ти  да обладаваш.

Погледни я, красива, но твоя, нали?
Във желанието да се забавляваш,
ти не усещаш как нея я силно боли,
колко силно я ти нараняваш?

Колко глупав си, нима си го мислиш,
че аз повече мога и искам да дам?
Ще се подиграя със твоите чувства,
и къде ще се върнеш ти после, не знам.

Заслужаваш да те накажа жестоко,
но не искам, изпитвам погнуса,
зная, че друг ще пострада дълбоко,
в живота ще чувства покруса.

Повече от теб тя заслужава,
всички, дори и аз си го мисля,
в очите ми тъй смешен оставаш,
ти, любовнико - дребен и жалък.

Затова те моля, не, не се и напъвай,
спомни си обещанието, което си и дал,
да не виждаш никога сълзите в очите и,
да сте заедно, до края, си и обещал.

Няма никога да има нито ние, нито нас,
нито пък наша малка тайна,
нито те желая, нито те искам аз,
сама, без теб желая да остана.

Уж престорен, че познаваш ги жените,
убеден във своя чар и правота,
отказваш да приемеш отговора "никога"
и да осъзнаеш, че избира само тя.