29 июн. 2008 г., 00:18

Жени 

  Поэзия » Философская
975 0 13

 

В София, във Варна и Одеса -
всяка е на някого метреса!

Може ли да вярваш на жените?
Колкото се вярва на парите!

Знае се, че те са на страната
винаги на силния в борбата!

Правдата не ги интересува -
тя за тях едни чорапи струва!

Да, жените са продажно племе -
трябва винаги да ги
презираме!

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Незабравима, този ред от коментара ти: "Да не говорим за литературната му стойност!" не означава ли че си искала да кажеш: "Да не говорим ЧЕ НЯМА НИКАКВА литературна стойност!"? Аз поне така си го изтълкувах.
    А на тебе, IceMoon, ще отговоря че в последния куплет:

    "Да, жените са продажно племе -
    трябва винаги да ги
    презираме!"

    римата също я има; тя инстинктивно си идва на ума на всеки и няма никаква нужда да се изписва. Но тъй като визуално стихът не трябва да остане незавършен, аз - от благоприличие - съм я заменил със синонима й "презираме"! Във всичко останало съм съгласен с тебе!
  • Посланието на творбата!!!
  • Като ще оплюваш жените или пък си ги оплювал преди еди-колко си години, хубаво, ама поне като ще е в рими, да е в рими. къде виждаш ти римата в следните редове:
    "Да, жените са продажно племе -
    трябва винаги да ги
    презираме!"
    Не твърдя, че съм поет от висока класа или в пълния смисъл на думата, ама така или иначе не виждам някакво римуване в това, явно, изразено чувство на гняв и обида спрямо женското съсловие.
    Че доста жени не стават, така е, но определено НЕ всички се продават заради нещо си там. Има някакви си проценти жени, които не са така.
    Все едно да кажа аз, че всички мъже са еднакви. Да, ама не са, колкото и да ми се иска. Всеки е уникален. И при жените е така. Поне по моите виждания.
  • Тази "творба" си е творба, независимо каква и независимо обвързана ли е с литературна стойност или не. Просто ми се видя странно, че видях самите думи, конкретизирам - самите думи в съчетание "литературна стойност"... Нищо лично към никого, държа много да го кажа, за да няма недоразумения. Не познавам почти никого от този сайт лично, на живо, и към всички имам почтително и уважително отношение. Просто коментирам творбите , както го правя сега и с този коментар...
    Благодаря с уважение!
  • Ангар (Ангел Чортов), Ена (Елена Гоцева) - Моите уважения, Драги потребители, само не виждам къде съм споменала в коментара си нивото на литературната стойност на тази "творба"???
    Какви коментари пишат четящите, съвсем не е повод за дискусия. Всеки има право на мнение.
    Моля, коментирайте прозведението, Не - коментиращите!
  • Ехаааааа!!!
    Страхотно!!!
    Не виждам никакви коментари, показващи колко този стих е правдив, показващ тъмната страна от живота, реалната действителност, мъдър ... и прочие...
    Защо ли?
    Ей, Ангар, благодаря ти за това, че го публикува!
    Страхотно предизвикателство!!!
    Еваллата!!!
    А пък се чуват думи и за литературна стойност... е, наистина този път онемях...
    Онемях, защото виждам различни "мерилки", с които се мери тук...
    Отново и отново ти се възхищавам!!!
    Мъжко момче си, браво за стиха и публикацията, а най-вече за посланието, което, за съжаление, никой от коментиращите до този момент не разбра...
    Благодаря ти!

    ПП Ей, да не вземеш и ти да обиждаш несъгласните със стиха ти и дарбата ти на мъдър поет...
    Щото мен ме обидиха и досега си стои в сайта определението за мен - "незадоволена жена" ха ха ха ...
  • "Да не говорим за литературната му стойност!" - казва Незабравима.
    Че какво му е, та да няма литературна стойност? И ритъм има, и рими има, и чувство - гняв и обида има, а и е вярно като констатация! То иначе не би се запазило 34 години.
    Не зная по какъв повод е написано стихотворението на Рия, но това е написано през 1964 година, в хотела на Балкантурист във Велико Търново,по повод неволно подслушан разговор на две жени от рецепцията - едната разказваше на другата, че през нощта е била в стаята на гост-чужденец, и след това той й е подарил един чорапогащник. Жените тогава се продаваха на чужденците за чорапогащници, както по-късно - за долари и марки.
    То - това стихотворение - е само един документ за времето си и никоя не трябва да го приема като лична обида!
  • Докато си острих зъбите,
    изгуби се естествената функция.
    После в некрасивата усмивка
    и в дългото неефективно дъвкане,
    прозрях за смисъла в антагонистите.
    *
    в мен…а и изобщо
  • Няма значение кога е написано!

    Да не говорим за литературната му стойност!
  • Хих. Продажно я! Щом има кой да дава цена!
  • Ангар, недей така де...

    Наранен си, явно, ама стига-
    недей да слагаш всички ни в книга.
    Всяка има си цената! Унижиш ли я,
    ще хвърли бой и без да мига!
  • Разбира се че публикацията му е отговор на онова друго стихо! Но самото стихотворение е написано преди 33 години!
  • Еее, не си прав!!!
    Правдата си е правда, чорапите са си чорапи!
    Усмивка, Ангар!
Предложения
: ??:??