20 февр. 2014 г., 20:40

Женската Красота

833 0 0

Полъх на лютня в листата бъбриви,
острите скули, най-нежният алт,
нозе в мед обляни сред зноен асфалт -
бленуваме пак за тез гледки фалшиви;

 

С шамар да разсея вълни по корема
изринат, досущ както котва от сол -
от струпеи и пришки. И задника гол,
във тенджери вкиснати къкрил, във хрема.

 

Обичам ги дебели, грозни и големи,
букет от татул за ужасни поеми.
"Скука" наричам жена съвършена.

 

Гръбнак като панделка свит, в тежестта на
провиснали купчини вени и вълна - 
шедьовър изплювам в таз гледка блажена.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Божко Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...