Полъх на лютня в листата бъбриви,
острите скули, най-нежният алт,
нозе в мед обляни сред зноен асфалт -
бленуваме пак за тез гледки фалшиви;

С шамар да разсея вълни по корема
изринат, досущ както котва от сол -
от струпеи и пришки. И задника гол,
във тенджери вкиснати къкрил, във хрема.

Обичам ги дебели, грозни и големи,
букет от татул за ужасни поеми.
"Скука" наричам жена съвършена.

Гръбнак като панделка свит, в тежестта на
провиснали купчини вени и вълна - 
шедьовър изплювам в таз гледка блажена.