20.02.2014 г., 20:40

Женската Красота

836 0 0

Полъх на лютня в листата бъбриви,
острите скули, най-нежният алт,
нозе в мед обляни сред зноен асфалт -
бленуваме пак за тез гледки фалшиви;

 

С шамар да разсея вълни по корема
изринат, досущ както котва от сол -
от струпеи и пришки. И задника гол,
във тенджери вкиснати къкрил, във хрема.

 

Обичам ги дебели, грозни и големи,
букет от татул за ужасни поеми.
"Скука" наричам жена съвършена.

 

Гръбнак като панделка свит, в тежестта на
провиснали купчини вени и вълна - 
шедьовър изплювам в таз гледка блажена.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Божко Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...