5 янв. 2010 г., 21:58

Жертва

586 0 0

Жертва

 

 

Из дебрите дълбоки на нощта

скита моята душа

и за нищо на света

не ще допусна да се проваля.

 

Бях затворил те в клетката метална,

в стая запрашена, катедрална.

Мебелите тънеха в злокобния покой,

единствения звук бе твоят вой.

 

Погледнах в твоите очи,

но видях две плачещи звезди.

Усетих как твоето сърце

от страх тупти.

 

Устни ти понечат да прошепнат,

но не смееш ти.

Захвърлих в мрака моята душа,

за да те спася.

 

На гнила орис обрекох се на колене,

за да литнеш ти в дълбокото небе.

Ти си като пеперуда, пърхаща с криле,

от цвят на цвят носиш радост - като дете.

 

Но, уви,

живеят те само дни.

А моята душа в мрака ще седи

и сърце без теб кротко ще мълчи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марио Развигоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...