Жертва
Из дебрите дълбоки на нощта
скита моята душа
и за нищо на света
не ще допусна да се проваля.
Бях затворил те в клетката метална,
в стая запрашена, катедрална.
Мебелите тънеха в злокобния покой,
единствения звук бе твоят вой.
Погледнах в твоите очи,
но видях две плачещи звезди.
Усетих как твоето сърце
от страх тупти.
Устни ти понечат да прошепнат,
но не смееш ти.
Захвърлих в мрака моята душа,
за да те спася.
На гнила орис обрекох се на колене,
за да литнеш ти в дълбокото небе.
Ти си като пеперуда, пърхаща с криле,
от цвят на цвят носиш радост - като дете.
Но, уви,
живеят те само дни.
А моята душа в мрака ще седи
и сърце без теб кротко ще мълчи.
© Марио Развигоров Все права защищены