Жертва

Из дебрите дълбоки на нощта

скита моята душа

и за нищо на света

не ще допусна да се проваля.

Бях затворил те в клетката метална,

в стая запрашена, катедрална.

Мебелите тънеха в злокобния покой,

единствения звук бе твоят вой.

Погледнах в твоите очи,

но видях две плачещи звезди.

Усетих как твоето сърце

от страх тупти.

Устни ти понечат да прошепнат,

но не смееш ти.

Захвърлих в мрака моята душа,

за да те спася.

На гнила орис обрекох се на колене,

за да литнеш ти в дълбокото небе.

Ти си като пеперуда, пърхаща с криле,

от цвят на цвят носиш радост - като дете.

Но, уви,

живеят те само дни.

А моята душа в мрака ще седи

и сърце без теб кротко ще мълчи.