11 февр. 2007 г., 17:27

Жестока

Поэзия

1.1K 0 6

Нощта се спуска над града, той не спи.
Валят отровни сълзи от облаци от кадифе.
Попиват в кожата. Тиха смърт. Не боли.
Няма връщане назад - късно е да се спре.

Бях жестока със теб. Дори непоносимо.
Съжалявам за всичко толкова много.
Слагах в раните сол. Колко предвидимо.
Ти ми прости, а аз не. Не, не мога.
(Разкаях се, а ти съдиш тъй строго.)

октовмри, 2006

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

AngelAntichrist (Мервера)

Поли поредното ти красиво произведение :0 На кой от онези създания за които разказваше Хрис е посветено

2007-02-18T13:59:59+02:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Хубав, тъжен и истинен стих.
На себе си най трудно е ...

Поздрав и усмивка.

2007-02-12T00:36:41+02:00
ПАТРИЦИЯ-57 (ПЕТЯ ГРИГОРОВА)

Много хубав стих, но ми стана много тъжно. И на мен ми се случи..........

2007-02-11T21:50:28+02:00
Истинска (Звездичка)

Тъй е, спор няма. Способността да се прощава е най-голямата добродетел за мен, ала той не я притежава. Уви.
Благодаря Ви, Кити и Романтик.

2007-02-11T21:43:09+02:00
Романтик (Христо Костов)

Да умее човек да прощава е много хубаво!!!
Хареса ми стиха ти!!! Поздрави, Поли!!!

2007-02-11T19:44:53+02:00