anubhis (Ивелина Димитрова)
59 572
10 июл. 2007 г., 12:24

Жестока 

  Поэзия
1425 0 15

Оставих ти очите си за спомен,
да те преследват, докато не изгориш
на кладата на мойто своеволие
и не започнеш името ми да крещиш.
На свойте чувства взех крилете,
отрязах ги - кой каза, че боли?
На любовта - откраднах й сърцето,
изядох го - и спря да ми тежи.
Сега съм лека и въздушна -
изпълнена с неистински лъжи.
Позна ли ме, когато съм бездушна?
Напомням ти на теб, нали? 

© Ивелина Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??