31 дек. 2005 г., 09:33

Жестока реалност или красива заблуда

1.1K 0 14

Дали наистина си мил и нежен

?

Или реалността покрита е със блясък снежен

?

Да ти повярвам ли или да отмина

?

Да отмина ли или от копнеж да загина

?

Ще спечелиш ли сърцето от лъжи и болки вледенено

?

Ще дариш ли чувството съкровено

?

Не очаквай да се доверя!
Не очаквай да разкриеш моята душа!

Не ще получиш любовта!

Мираж за мен са чувствата сега...

Тя,любовта в ледена кукла ме преобрази

и сърцето на милиони късчета разби.

Не ще ме притежаваш с чувства,със пари,

нито с

"искрени" лъжи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Усмивка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много образно поздравления много ми хареса : Не ще ме притежаваш... с "искрени" лъжи! поздравления
  • Това стихотворение е страшно...Отново ще ти пиша 6
  • Благодаря ти отново,Вергиния
  • ми...аз и на маил-а ти писах,какво мисля,но в случая ще ти кажа само,че ти му зададе вс вапроси,които аз с години се мача да изрекабраво!пишеш страхотно!продалжаваи да ни радваш,все така с нещо ново жсяка жечер6!
  • ПРОСТО Е ЖЕСТОКО!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...