22 дек. 2006 г., 20:54

Жестоко в тебе се препънах

826 0 6

 

 

Жестоко в тебе се препънах-

продължих в отвъдни светове,

с което себе си разпънах

сред смрад, сред стонове и викове…

Дълбоко в процесите навлязох –

стихиите им са така присъщи,

а в Ада сам самичък слязох

в борба със силите могъщи,

че тъй се гонят подли страхове-

изложен на човешката помия,

пречистваща от всички грехове:

успях основите им да разкрия

и ето ни сега – стоим различни,

вглъбени в безметежния ни път,

не сме все още безразлични,

че мами ни с мащаба си светът.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Рибаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудесно е да си силен, Христо! Но май е по-важно да си устойчив, което предполага гъвкавост, че силните най-често се чупят.
    Поздрав!
  • Силните и там ще са силни!!!
    Само трябва да си повярват!!!
    Поздрави, Валери!!!
  • Не тъжно Анета, а драматично,
    което се разбира от следното:
    "продължих в отвъдни светове".
  • Препъна се защото не видя ...
    Разминахме се, бе невъзможно.
    Падна, чувството не разбра.
    Остана само ехото тревожно.

    Тъжен стих, щом има препъване.

    Поздрав Валери.
  • Препъването тук е поета отговорност за разминаването, с което световете стават "отвъдни".
    Привет, Ласка!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...