MOJSEI (Валери Рибаров)
397 2524
22 dic 2006, 20:54

Жестоко в тебе се препънах 

  Poesía
659 0 6

 

 

Жестоко в тебе се препънах-

продължих в отвъдни светове,

с което себе си разпънах

сред смрад, сред стонове и викове…

Дълбоко в процесите навлязох –

стихиите им са така присъщи,

а в Ада сам самичък слязох

в борба със силите могъщи,

че тъй се гонят подли страхове-

изложен на човешката помия,

пречистваща от всички грехове:

успях основите им да разкрия

и ето ни сега – стоим различни,

вглъбени в безметежния ни път,

не сме все още безразлични,

че мами ни с мащаба си светът.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Чудесно е да си силен, Христо! Но май е по-важно да си устойчив, което предполага гъвкавост, че силните най-често се чупят.
    Поздрав!
  • Силните и там ще са силни!!!
    Само трябва да си повярват!!!
    Поздрави, Валери!!!
  • Не тъжно Анета, а драматично,
    което се разбира от следното:
    "продължих в отвъдни светове".
  • Препъна се защото не видя ...
    Разминахме се, бе невъзможно.
    Падна, чувството не разбра.
    Остана само ехото тревожно.

    Тъжен стих, щом има препъване.

    Поздрав Валери.
  • Препъването тук е поета отговорност за разминаването, с което световете стават "отвъдни".
    Привет, Ласка!
  • Паднеш ли, стани и продължи, за да откриеш истината!
    Присъщо на силните.
    Поздрав!
Propuestas
: ??:??