22.12.2006 г., 20:54

Жестоко в тебе се препънах

823 0 6

 

 

Жестоко в тебе се препънах-

продължих в отвъдни светове,

с което себе си разпънах

сред смрад, сред стонове и викове…

Дълбоко в процесите навлязох –

стихиите им са така присъщи,

а в Ада сам самичък слязох

в борба със силите могъщи,

че тъй се гонят подли страхове-

изложен на човешката помия,

пречистваща от всички грехове:

успях основите им да разкрия

и ето ни сега – стоим различни,

вглъбени в безметежния ни път,

не сме все още безразлични,

че мами ни с мащаба си светът.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесно е да си силен, Христо! Но май е по-важно да си устойчив, което предполага гъвкавост, че силните най-често се чупят.
    Поздрав!
  • Силните и там ще са силни!!!
    Само трябва да си повярват!!!
    Поздрави, Валери!!!
  • Не тъжно Анета, а драматично,
    което се разбира от следното:
    "продължих в отвъдни светове".
  • Препъна се защото не видя ...
    Разминахме се, бе невъзможно.
    Падна, чувството не разбра.
    Остана само ехото тревожно.

    Тъжен стих, щом има препъване.

    Поздрав Валери.
  • Препъването тук е поета отговорност за разминаването, с което световете стават "отвъдни".
    Привет, Ласка!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...