25 мар. 2006 г., 12:36

Житейска сцена

873 0 4
Спектакъл на живота, забързан, без антракт.
Игра на прима виста, артисти сме все пак.
В комедии и драми, каскади без дубльори,
душата, съвестта ни - тактичните суфльори.
И зрители сме също, но зрители в миманса,
в масовките - статисти, с душа на Санчо Панса.
Без кастинг Режисьорът раздава тези роли,
артистът до смъртта си играе... и се моли.
На сцената - фанфари, прожектори ни мамят,
а на финала - в трапа, ред сЪлзи... и забрава.
И някой в светлината душата си разкрива,
а друг пък зад кулисите умишлено се свива.
Не, няма възхищение, освирквания няма,
угасват светлините, навред тъма е само
без викаща с възторг тълпа или с презрение...
Завесата се спуска, а после... без значение.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Найден Найденов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...