myworld (Аз)
284 845
13 окт. 2013 г., 21:08

Житейската спирала 

  Поэзия
500 0 8

Обречен дъх от извора на битието.

Танцува в тягостна прегръдка.

Едва достигам в себе си човека.

Отпивам дневната си глътка.

И мътно е сега в душата.

Потъва в сивите окови.
Не крия твоя отпечатък.

А още в раните си ровя.

Пак съм в плен на мрачния художник.

Рисува в мен поредната гротеска.

Отровни сенки в сърцето ме спохождат.
Треперя, не достигайки човешкото.

А в теб побирам тъжните си битки.

И все се раждам в повея на вятър.

Сетне в миг разрухата утихва.
Нима е стон, неизразимо кратък?

И сякаш гасна по житейската пътека.

Стъпките са чиста лудост.

Само спомени назад отекват...

Щом не мога да съм вечно буден.

© Аз Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти,Нели!
  • А в теб побирам тъжните си битки.
    И все се раждам в повея на вятър.

    Харесах!
  • Благодаря ти!
  • Страхотно е!
  • Благодаря ви,че споделихте...Красимир,Санвали и Виктор.Поздрави!
  • И мътно е сега в душата.
    Потъва в сивите окови.
    харесах
  • Оценявам тази спирала житейска! Поздрав!
  • Едва достигам в себе си човека
    ..............
    Интересни фрази, дълбоко чувство, смисълът ми допадна!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??