Житейската спирала
Обречен дъх от извора на битието.
Танцува в тягостна прегръдка.
Едва достигам в себе си човека.
Отпивам дневната си глътка.
И мътно е сега в душата.
Потъва в сивите окови.
Не крия твоя отпечатък.
А още в раните си ровя.
Пак съм в плен на мрачния художник.
Рисува в мен поредната гротеска.
Отровни сенки в сърцето ме спохождат.
Треперя, не достигайки човешкото.
А в теб побирам тъжните си битки.
И все се раждам в повея на вятър.
Сетне в миг разрухата утихва.
Нима е стон, неизразимо кратък?
И сякаш гасна по житейската пътека.
Стъпките са чиста лудост.
Само спомени назад отекват...
Щом не мога да съм вечно буден.
© Аз All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ти,Нели!
-
А в теб побирам тъжните си битки.
И все се раждам в повея на вятър.
Харесах! -
Благодаря ти!
-
Страхотно е!
-
Благодаря ви,че споделихте...Красимир,Санвали и Виктор.Поздрави!
-
И мътно е сега в душата.
Потъва в сивите окови.
харесах -
Оценявам тази спирала житейска! Поздрав!
-
Едва достигам в себе си човека
..............
Интересни фрази, дълбоко чувство, смисълът ми допадна!
Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
