Житейската спирала
Обречен дъх от извора на битието.
Танцува в тягостна прегръдка.
Едва достигам в себе си човека.
Отпивам дневната си глътка.
И мътно е сега в душата.
Потъва в сивите окови.
Не крия твоя отпечатък.
А още в раните си ровя.
Пак съм в плен на мрачния художник.
Рисува в мен поредната гротеска.
Отровни сенки в сърцето ме спохождат.
Треперя, не достигайки човешкото.
А в теб побирам тъжните си битки.
И все се раждам в повея на вятър.
Сетне в миг разрухата утихва.
Нима е стон, неизразимо кратък?
И сякаш гасна по житейската пътека.
Стъпките са чиста лудост.
Само спомени назад отекват...
Щом не мога да съм вечно буден.
© Аз All rights reserved.
