Житейската спирала
Обречен дъх от извора на битието.
Танцува в тягостна прегръдка.
Едва достигам в себе си човека.
Отпивам дневната си глътка.
И мътно е сега в душата.
Потъва в сивите окови.
Не крия твоя отпечатък.
А още в раните си ровя.
Пак съм в плен на мрачния художник.
Рисува в мен поредната гротеска.
Отровни сенки в сърцето ме спохождат.
Треперя, не достигайки човешкото.
А в теб побирам тъжните си битки.
И все се раждам в повея на вятър.
Сетне в миг разрухата утихва.
Нима е стон, неизразимо кратък?
И сякаш гасна по житейската пътека.
Стъпките са чиста лудост.
Само спомени назад отекват...
Щом не мога да съм вечно буден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
