Житейскопично
На Д. А.
Така ми е каймачно рупнало,
че чак ми се босей тревисто,
но гледам гроздочепа тупнал е
и мравечней, уви, гъмжисто,
а колко щръклест беше горе,
причакващо съблазновръхт,
но в есента си падна доле
и скоро ще е само пръст.
О, как жестокофалостно съдбата
окрайностява всеки щръклецвък,
дори и епилирно некосмата,
стрелата е останала без лък.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© любимка Все права защищены
