Житие на една нещастница
Не искам аз да гасна в тъжна самота,
моля се малко обич да има за мен на света,
спасение ми носи тя!
Стига болка и тъга!
Живее ми се в свят, изпълнен с красота!
Но жестока е реалността, път без изход е това,
в тунела няма светлина!
Колко жалка съм сега, сам-сама и без душа,
преизпълнена от мъка и печал...
Как на никого за мен не му е жал?
Хвърлят те по мене кал, черни демони бездушни!
Деградирали и без морал, очакват, че ще се предам!
Но няма аз да им се дам!
Ще си живея в самотата, напук на глупостта и суетата!
На тях им давам празнотата, нека са част от пустотата!
Вечно аз съм им в устата, стига толкоз, искам тишина!
В живота има радост и тъга, но не за мен и не сега!
Искам тихо и спокойно да умра, в безтегловност да се понеса!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анета Боянова Все права защищены
