Житие на една нещастница

18.05.2010 г., 17:34 ч.

Поезия » Философска

684 0 3

Не искам аз да гасна в тъжна самота,

моля се малко обич да има за мен на света,

спасение ми носи тя!

Стига болка и тъга!

Живее ми се в свят, изпълнен с красота!

Но жестока е реалността, път без изход е това,

в тунела няма светлина!

Колко жалка съм сега, сам-сама и без душа,

преизпълнена от мъка и печал...

Как на никого за мен не му е жал?

Хвърлят те по мене кал, черни демони бездушни!

Деградирали и без морал, очакват, че ще се предам!

Но няма аз да им се дам!

Ще си живея в самотата, напук на глупостта и суетата!

На тях им давам празнотата, нека са част от пустотата!

Вечно аз съм им в устата, стига толкоз, искам тишина!

В живота има радост и тъга, но не за мен и не сега!

Искам тихо и спокойно да умра, в безтегловност да се понеса!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.