11 дек. 2021 г., 15:09

„Жива Библиотека“ във Велико Търново

666 0 1

Те, висшите закони на душата, развиват се неспирно всеки ден.
Понякога се губим в тъмнината, където сме на болката си в плен. 
Понякога намираме утеха в познатите на всекиго дела –
даряване на шанс или на дреха на някого, премръзнал на студа.

Понякога душата ни се лута и дните си отиват като дъжд.
Животът е в безценната минута. Животът се Живее тук. Веднъж.
Решиш ли да намериш светлината, на своята тъга се усмихни.
Когато се изправиш пред вината, мисли и страховете прегърни.

Мисли и не забравяй да обичаш, когато си дори безкрайно сам.
Помни, че тишината е кокиче, а здравето и тялото ти – Храм.
Боли те – знам, но болката лекува. Подай ръка на тихия си страх.
На миналото свое не робувай. Видя ли? То е вече шепа прах...

Видя ли, че надеждата печели, а болката ти ражда светлина?
Сега Живей, човеко, без предели и дай развод очакван на страха.
Човеците са Книги – знам това, и всяка книга вчера ми допадна.
Щастлив съм, че успях да Ви чета в прегръдката на Център „Ариадна“!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Драганов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Всеки куплет завършва с поанта, а това не се вижда всеки ден. Сърцето ти е добро и поезията ти зове към вяра, надежда и любов

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...