11.12.2021 г., 15:09

„Жива Библиотека“ във Велико Търново

669 0 1

Те, висшите закони на душата, развиват се неспирно всеки ден.
Понякога се губим в тъмнината, където сме на болката си в плен. 
Понякога намираме утеха в познатите на всекиго дела –
даряване на шанс или на дреха на някого, премръзнал на студа.

Понякога душата ни се лута и дните си отиват като дъжд.
Животът е в безценната минута. Животът се Живее тук. Веднъж.
Решиш ли да намериш светлината, на своята тъга се усмихни.
Когато се изправиш пред вината, мисли и страховете прегърни.

Мисли и не забравяй да обичаш, когато си дори безкрайно сам.
Помни, че тишината е кокиче, а здравето и тялото ти – Храм.
Боли те – знам, но болката лекува. Подай ръка на тихия си страх.
На миналото свое не робувай. Видя ли? То е вече шепа прах...

Видя ли, че надеждата печели, а болката ти ражда светлина?
Сега Живей, човеко, без предели и дай развод очакван на страха.
Човеците са Книги – знам това, и всяка книга вчера ми допадна.
Щастлив съм, че успях да Ви чета в прегръдката на Център „Ариадна“!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всеки куплет завършва с поанта, а това не се вижда всеки ден. Сърцето ти е добро и поезията ти зове към вяра, надежда и любов

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...