Веднъж, докато през Балкана
пътувах с моята кола,
замислих се, щом „Жива рана“
по радиото Слави пя.
Бях сляп за гледката прекрасна,
че пътя ако не следя,
цял в рани може да угасна
надолу нейде в пропастта.
Нали така е и в живота:
загледаш чужда красота,
но удрят те хиляда волта,
щом види твоята жена.
Редовно ако не обръщаш
към нея своята глава,
във жива рана се превръщаш –
скандал те чака след това.
Поука важна ми остана:
щом съзерцавам красота,
за да не станa жива ранa,
да бъда спрял. И без жена.
© Димитър Дунеловски Все права защищены