Жива съм!
Жива съм! Колко е хубаво!
Станах на трийсет и нещо,
а продължих да се влюбвам
и есента не посрещам.
Жива съм! Жадно задъхана
в изгрева смело нагазвам.
Сбогом на нервите скъсани -
пълна е моята пазва.
Имам и обич, и мляко,
даже трошици надежда.
Бързам - животът не чака -
все ме навиква, нарежда...
Пак го обичам. И нищо,
че е така своенравен.
Жива съм! Здрава! И дишам!
И любовта си раздавам!
Станах на трийсет и нещо,
а продължих да се влюбвам
и есента не посрещам.
Жива съм! Жадно задъхана
в изгрева смело нагазвам.
Сбогом на нервите скъсани -
пълна е моята пазва.
Имам и обич, и мляко,
даже трошици надежда.
Бързам - животът не чака -
все ме навиква, нарежда...
Пак го обичам. И нищо,
че е така своенравен.
Жива съм! Здрава! И дишам!
И любовта си раздавам!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нели Вангелова Все права защищены
