Жива съм. Това разбрах. |
Сега, простила всичко, що боли. |
Не зная точно що е грях, |
затуй на себе си простих дори. |
Нека капят маргарити, не сълзи. |
Нека ръцете правят красота. |
Нека във душата скрити, |
милион причини пазят любовта. |
Тежко щом е на сърцето, |
значи пълно е и не напразно, |
бръчки плъзват по лицето, |
живота ми рисувайки прекрасно. |
Не с чуждата любов, а с тази, мойта, |
на другиму така ненужна, може би, |
със нея храня аз душата, свойта. |
Причина е живота в мене да кипи. |
Жива съм. Това разбрах. |
Още много има да боли. |
Зная, но това избрах. |
Усмихвам се сега. Не знам причината дори! |
© Ирина Костова Все права защищены
Още много има да боли.
Зная, но това избрах.
Усмихвам се сега. Не знам причината дори!"
Браво!!!Поздравления!!!