3.10.2007 г., 14:17 ч.

Жива съм.( i am alive.) 

  Поезия
734 0 7
 

Жива съм. Това разбрах.

Сега, простила всичко, що боли.

Не зная точно що е грях,

затуй на себе си простих дори.


Нека капят маргарити, не сълзи.

Нека  ръцете правят красота.

Нека във душата скрити,

милион причини пазят любовта.


Тежко щом е на сърцето,

значи пълно е  и не напразно,

бръчки плъзват по лицето,

живота ми рисувайки прекрасно.


Не с чуждата любов, а с тази, мойта,

на другиму така ненужна, може би,

със нея храня аз душата, свойта.

Причина е живота в мене да кипи.


Жива съм. Това разбрах.

Още много има да боли.

Зная, но това избрах.

Усмихвам се сега. Не знам причината дори!

© Ирина Костова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Жива съм. Това разбрах.

    Още много има да боли.

    Зная, но това избрах.

    Усмихвам се сега. Не знам причината дори!"


    Браво!!!Поздравления!!!

  • Е, ама днеска все хубави стихове чета! Поздравления!
  • Жива си, Ира!
    Доказваш го не само с колажите, но и със стиховете!
    Поздрав и прегръдка от мен!
  • Усмивката лекува болката.
    Браво, Ирина, прекрасен стих.
    Трогна ме, зарадва ме, с обич.
  • Наистина любовта е причина за живот.Даже и несподелената.
    Поздрав за хубавия стих!
  • Прекрасен стих, Ирина! Страхотен е !
  • Болката ражда такива прекрасни стихове като този, който сега прочетох! Поздрави!
Предложения
: ??:??