16 июл. 2018 г., 19:26

Жива вода за поети

1K 4 9

От малка зная истина една,
че „Този свят хич не е за поети!”,
но никне, напоено от сълза
в сърцето ми „Орфеевото цвете”!
Веднъж един мъдрец ми спомена,
че чуден извор има в планината...
Легендите от стари времена
разказват стари притчи за ВОДАТА:
„Била като отронена сълза!” –
нали извирала под камък, речен?
„Живота връща – имало мълва -
на всеки, който бил обречен!”
Аз стомните си там ще отнеса.
В косите си ще вдяна китка цвете,
от извора вода ще донеса –
от „Живата ВОДА” на боговете!
Ще тичам, сякаш вятърът сърдит
ме кърши като клонче и ме вие,

ще чакам, чак до другия живот –
дано Орфей водата ми напие!
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Чардакова Все права защищены

Стихотворението за първи път е публикувано в творческия ми Фейсбук "Dvekitki Karlovo" на 16.01.2017 г.  в 10,45 ч. 

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...