16.07.2018 г., 19:26

Жива вода за поети

1K 4 9

От малка зная истина една,
че „Този свят хич не е за поети!”,
но никне, напоено от сълза
в сърцето ми „Орфеевото цвете”!
Веднъж един мъдрец ми спомена,
че чуден извор има в планината...
Легендите от стари времена
разказват стари притчи за ВОДАТА:
„Била като отронена сълза!” –
нали извирала под камък, речен?
„Живота връща – имало мълва -
на всеки, който бил обречен!”
Аз стомните си там ще отнеса.
В косите си ще вдяна китка цвете,
от извора вода ще донеса –
от „Живата ВОДА” на боговете!
Ще тичам, сякаш вятърът сърдит
ме кърши като клонче и ме вие,

ще чакам, чак до другия живот –
дано Орфей водата ми напие!
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Чардакова Всички права запазени

Стихотворението за първи път е публикувано в творческия ми Фейсбук "Dvekitki Karlovo" на 16.01.2017 г.  в 10,45 ч. 

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...