Jul 16, 2018, 7:26 PM

Жива вода за поети

1K 4 9

От малка зная истина една,
че „Този свят хич не е за поети!”,
но никне, напоено от сълза
в сърцето ми „Орфеевото цвете”!
Веднъж един мъдрец ми спомена,
че чуден извор има в планината...
Легендите от стари времена
разказват стари притчи за ВОДАТА:
„Била като отронена сълза!” –
нали извирала под камък, речен?
„Живота връща – имало мълва -
на всеки, който бил обречен!”
Аз стомните си там ще отнеса.
В косите си ще вдяна китка цвете,
от извора вода ще донеса –
от „Живата ВОДА” на боговете!
Ще тичам, сякаш вятърът сърдит
ме кърши като клонче и ме вие,

ще чакам, чак до другия живот –
дано Орфей водата ми напие!
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Чардакова All rights reserved.

Стихотворението за първи път е публикувано в творческия ми Фейсбук "Dvekitki Karlovo" на 16.01.2017 г.  в 10,45 ч. 

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...