От малка зная истина една,
че „Този свят хич не е за поети!”,
но никне, напоено от сълза
в сърцето ми „Орфеевото цвете”!
Веднъж един мъдрец ми спомена,
че чуден извор има в планината...
Легендите от стари времена
разказват стари притчи за ВОДАТА:
„Била като отронена сълза!” –
нали извирала под камък, речен?
„Живота връща – имало мълва -
на всеки, който бил обречен!”
Аз стомните си там ще отнеса.
В косите си ще вдяна китка цвете,
от извора вода ще донеса –
от „Живата ВОДА” на боговете!
Ще тичам, сякаш вятърът сърдит
ме кърши като клонче и ме вие,
ще чакам, чак до другия живот –
дано Орфей водата ми напие!
© Таня Чардакова All rights reserved.